Нотна литература

Малкият цигулар, книга 1
Wohlfahrt 60 Etudes Opus 45 Edition Peters Nr. 3327

Топ 7 грешки, които правят начинаещите цигулари

1. Да правят музика само за себе си


Динамиката и усещането са напълно различни, когато музиканта свири или знае, че ще свири пред други хора. Музикалното израстване, което се получава при изпълнение пред публика е безценно. Концертиращата цигуларка Мидори казва: „Едно представление струва колкото хиляда часа упражнения.“.



2. Да не слушат как свирят


Един аудио или аудио-визуален запис на репетицията ни дава възможност да видим и анализираме грешките си и да разберем подхода си към музикалния инструмент. Великият пианист Артур Рубинщйн е известен с изказването си, когато влиза в стаята за записи, за да чуе изпълнението си: „Време е за моят урок.“.



3. Никога не е достатъчно добре


Напредъкът рядко може да бъде поставен в рамките на аритметична прогресия. Трудно е да се каже коя техника на работа ще бъде най-подходяща за даден човек. Модела на упражнения трябва да бъде устойчив на склонността на ученика да омаловажава собствените си способности, за да може да се създаде основа за подобряване на уменията му на всяко ниво.



4. Да имат усещане, че напредват само в „Добрите дни“


Всички имаме нужда от добри и лоши дни, за да можем да преценим способностите си. Трябва да използваме лошите дни, за да си зададем въпроса: „Какво пречи на напредъка ми?“ и да анализираме недостатъците си. Ако човек е в състояние да се представи добре, дори да не е в най-добрата си кондиция, той ще може да даде от себе си много повече, когато е поставен при идеални условия.



5. Избягване на критика


Понякога истината боли, но гледната точка на страничния наблюдател-критик, може да ни помогне да оценим по-добре способностите си. Важно е да бъдем предизвиквани, за да се насърчи умението ни да разграничаваме това, което наистина се стремим да постигнем с музикалните си начинания от това, което сме постигнали в дадения момент.




6. Да се учат само от един източник на информация


Често пъти човек прави грешката да се насочи само към едно мнение и така да пренебрегне всички останали, които изглеждат противоположни на него. „Балансираната диета“ ни дава възможност да се справяме по-добре при разрешаване на възникналите проблеми, което води до по-добри крайни резултати.




7. Да избързват много с упражненията


Като деца често сме задавали въпроса: „Кога ще продължим със следващото упражнение?“. Свиренето на музикален инструмент изисква търпение. Не бива да се препуска през упражненията, защото това може да доведе до непълното им усвояване и появата на пропуски в техниката и уменията ни. Колкото по-дълго време упражняваме дадена техника, толкова ръцете ни стават по-уверени и прецизни в движенията си.




Използван е материал от http://www.violinist.com/blog/violinseeds/

Отново с цигулка в ръцете

„И така след почти 20 години тъмнина и самота, аз отново видях слънчевата светлина и усетих нежните ласки на две ръце, на десет пръста. Макар и забравили как да ме държат, неопитно треперейки изкарваха по-скоро фалшиви звуци от сърцето ми. Все пак бях благодарна, че най-сетне отново ще живея, че пак ще мога да дишам, огряна от меките лъчи на слънцето и нежните ласки на едно момиче отново ще ме накарат да пея с най-красивия си глас, с цялата си душа.“

               Минаха толкова много години откакто за последен път свирих на тази цигулка. През цялото това време имаше моменти, в които често мислех за онзи ден, когато взех непреклонно решение и се отказах от радостта да общувам с нея. Сигурно никога няма да си простя глупостта, която ме доведе до това на тридесет да се уча как се свири на цигулка, все едно че никога не съм хващала този инструмент в ръцете си.

               През годините на няколко пъти съм опитвала отново да засвиря, но по една или друга причина не успявах да намеря сили. Мислех, че всичко вече е изгубено и никога няма да мога отново да изсвиря поне един верен тон, да извадя поне един прекрасен звук от душата на моята цигулка. Сега, когато съм решена да продължа да се уча упорито, да се упражнявам и да не спирам да опитвам, трябва да благодаря на приятелите си, че ги има и особено на един от тях, който ме накара да разбера, че никога и за нищо не е късно. Трябва да му кажа: „Ти си виновен, защото ми върна желанието да държа цигулката в ръцете си! Благодаря ти!“.

Защо цигулка?

Когато бях на 5 години в мен се зароди желанието да свиря на пиано. Толкова много исках да имам  пиано вкъщи, да ходя на уроци и да свиря, че постоянно досаждах на родителите си и ги умолявах да ми купят. Майка ми и баща ми обаче нямаха възможност да ми осигурят желаното пиано и така един ден дядо ми Петър извади отнякъде старата цигулка на чичо ми и баща ми и ме заведе в читалище „Славянска беседа“, за да ме запише на уроц. Чувствах се много нещастна, защото знаех, че мечтата ми за пиано бе грубо заменена с уроци по цигулка. В началото изобщо не исках да свиря на нея, а и никак не ми бе лесно, защото цигулката беше голяма за мен. С времето свикнах с инструмента и най-накрая го заобичах. Обичах да ходя на уроци при учителката си. Чувствах се щастлива, докато свирех. Не знам дали щях да стана виртуоз, но най-важното бе, че обичах да свиря на цигулката си. Ето как желанието ми да свиря на пиано постепенно прерастна  в мечта. С времето тази мечта се превърна в неосъществена, но ми донесе любовта към цигулката и осъзнаването, че всъщност съм искала да бъда не пианистка, а цигуларка. За съжаление един ден родителите ми казаха, че не могат вече да осигуряват частните уроци и ще трябва да ходя на уроци по цигулка в училището ми. Изобщо не харесах новата си учителка, исках да се върна при старата, но ... Не знаех какво да направя, за това взех единственото решение, което от позицията на крехките ми 10 години ми се струваше, че ще помогне – заявих, че няма да свиря повече на цигулка, ако не ходя на уроци при любимата си учителка. За съжаление опитът ми за изнудване бе неуспешен - нито едната, нито другата страна отстъпи. Останахме непреклонни, а цигулката ми бе забравена и стоеше самотно в старата си олющена кутия близо 20 години.